В това отношение се чувствам като австралийски абориген пред фотоапарат. Ужасно ми е любопитно, но двойно повече ме е страх да не излезат демони и да завлекат душата ми в ада. Това се допълва от тягосното усещане на двойкаджията в класа. Аз не съм се научил да се радвам на изкуството на 20ти век, къде съм тръгнал да "участвам" в пърформансите на 21ви?!
Имаше една сръбкиня - голяма сензация в пърформанса - аз изпитвам неудобство да гледам клипчетата. Не съм изгледал нито едно след първата минута...
Не ме съди строго, осъзнавам че това е комплекс- никога (съзнателно употребено) не гледам по собствено желание толк шоута. Куку съм гледал, но след това всичко от Слави и въобще всичко лайв не съм гледал. И не говоря за естетика- някакво притеснение изпитвам. Дори днешните лайф игри не гледам сам. Бейби гледа Сашо Кадиев с двамата симпатяги - Милица Гладнишка май и момчето - не знам как се казва в онази игра. Те са сладури и уж ми доставят удоволствие, но едва когато свърши и смени канала, усещам че през цвялото време съм бил в напрежение.
Нещо ми има.
Тези пък от които не се притеснявам, не ги разбирам. Хем се опитвам. Банана с лепенката или кея на Кристо... има и още. Оранжевата и синя Мерилин на Анди Уорхол... Гледа аборигенът, гледа, глеееда...

Обаче съм любопитен, да му се невиди! Все пак ще отида да видя.

П.П. Но ако някой психолог (или психиатър) насочи една камера към мен и ме снима през това време, дисертацията му е в кърпа вързана.