|
До гуша ми дойде от протести.
Единственият протест, на който съм ходила, беше онзи, първият. На площад "Ал. Невски". То не беше протест, а митинг, 14 декември 1989 г. Ако живеех в Люлин, едва щях да отида, но в случая ми беше "дворно място".
на трибуната се качиха някои хора, повечето непознати за мен. Там беше и дядо. Неслучайно, баха го открили, от СДС.
На другия ден ми каза, че трябва да стоим далеч от тези хора. Беше ги преценил за час време.
След това, няма протести. Ще ходя да скачам като маймуна...ай сикана
Гледах по ТВ, недоумявах как възрастни хора скачат под команда Унизително, идиотско, неандерталско
Съединението прави силата, но не на площадите. Ти, можеш ли да ми кажеш протести, които са довели до нещо добро за народа?
Решава се с мирни средства, умни и интелигентни хора, които не са лакоми за власт, пари и слава. Или поне, не чак толкова.
къде са сега онзи плужек дето гърмя 3 дни мавзолея, другия плужек, който опожари партийния дом.... та така може да се върнем до нерон, нооо, истината е такава.
Аз наистина живея в някакво си мое измерение, защото не мога да разбера, колко прост човек трябва да си, за да скачаш заради благото на друг?
Уморена съм от политика. Апелирам от години никой да не ходи да гласува. Така и така копаме вече дъното, но поне да не ги хрантутим лешоядите, а нашите политици са точно това, лешта сме ние, народът и най-вече онези, които бурно и с аплодисменти ходят да гласуват.
|
Re: Идва ли сръбският сценарий [re: Green Light]
