Въпросите за Християнската етика се основават на Божии Закони, жестоки, неумолими, но Справедливи!

Огромен обем от такава информация се намира в древните индийските предания, които не противоречат на Християнските, а ги допълват.

И във въпросът ти се намират противоположностти...За сложността на законите...предполагам с цел за да може ние човеците да се изразим, чрез изборът си?

Ето, като това например...при условие, че се приема сериозно с търсене и намиране на отговори:

"ЗА СЛОЖНОСТТА НА ЗАКОНИТЕ
Улупи каза:
Когато те съгледах, срази ме Камадева. Смили се, момко хубав, над влюбената дева.
Наричам се Улупи. Измъчвана от бога на любовта, заставам пред тебе в изнемога
и моля те, о сине на Кунти: обладай ме. Самотна съм. Утеха в страданието дай ми.
Арджуна каза:
Не знаеш, о русалко, о хубавице мила, че царствена повеля на мен е отредила
въздържане за цели дванадесет години. Закон е туй за мене, додето срокът мине.
Бих искал да изпълня молбата ти, русалко, но аз не съм излъгвал дори за нещо малко,
та камо ли закона да взема да престъпя. Кажи дали ще мога така да сторя, скъпа,
че тебе да зарадвам, но туй да не събаря ни даже да подронва законите на царя?
Улупи каза:
Потомъко на Панду, и аз, и всички люде отдавна знаем кой си и кой те тук прокуди.
Да бъдеш целомъдрен дванадесет години — с туй брат ти Юдищира наказа те, о сине
на Кунти, затова че си влязъл ненадейно при брат и при съпруга, когато те семейно
били уединени. А бяхте се заклели,
че който туй извърши, изгнаник ще е цели
дванадесет години. И с право те прогони мощта неумолима на клетви и закони.
Но няма да пострада от сливането наше законът, о пандава, това да те не плаши.
Защото към закона от памтивека спада дългът да се помага на оня, който страда.
За помощ аз те моля, самотната русалка, и ти според закона помагаш на страдалка.
А даже и донейде законът да пострада,
ще бъдеш пак достоен за прошка и награда,
защото ще възвърнеш живота ми, Арджуна: отхвърлена от тебе, смъртта си ще целуна.
Целувай, обладавай снагата, обладана
от твойта хубост, момко. Къде ли ще се дяна,
отблъснеш ли ме? — Мъртва простирам се тогава. А знаеш, че законът най-първо повелява
човекът да спасява живота на човека. Спаси ме, избави ме от явна гибел. Нека
законът да намери в ръцете ти на мъж закрилника си, както било е неведнъж.
Помагал си на скръбни, помагал си на бедни, на всеки, който само печално те погледне.
И аз сега прибягвам към твоята защита: закрилнико мъжествен, стори и мен честита.
Вейшампаян каза:
Аржуна беше трогнат от сълзите и стона. Изпълни й молбата, почитайки закона…


Книга първа (Адипарва), гл. 206"

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!