|
|
| Тема |
 Християнска етика |
|
| Автор |
Baldrian (опасна) |
|
| Публикувано | 05.10.25 15:34 |
|
|
|
Всъщност не знам, доколко темата е правилно озаглавена, но ще се радвам, ако по-знаещите от мен дадат отговор.
Казвала съм ви, че имам съседи-католици, но на късни години завършиха теология.
Съседката казва-Ако злият се осъзнава и работи върху слабостта си, то това вече е работа и заслуга. По-голяма от тази на незлобливия, защото той такъв е създаден. Добротата му е дадена като дар и той не полага усилия затова.
Езотеричното християнство би казало, че душата на лишеният от злоба е еволюирала. Тоест самата концепция за прераждането предполага път и развитие...
Но мен ме интересува християнското обяснение от официалните деноминации.
Извън-Не осъждай...Приема се, че априори към грешника се подхожда с разбиране...
Условно казано, наличната добродетел и работата(пътят към постигането и) как се тълкуват?
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
| |
| 
|
|
