Страшно неприятно ми е, когато тези хора бъдат определени от българи като сърби. Непростимо е. Защото след кански тормоз десетилетия не малко все още се чувстват българи.

Аве, айде пък и ти пообери малко пренахъсания шовинистичен език на омразата.
Нали си чувала, че по-хубавото е враг на хубавото?

И друг път съм разказвала:
Липарското като студент в СУ живя 4 години на общежитие в Студентски град - в стая с по един-двама съквартиранти. Втората година дели стая с две момчета от Димитровград /Сърбия/, първокурсници в СУ - от сръпската гимназия право в наш университет. При едно посещение се запознах с тях - мамини златни хлапета, за сефте далеч от къщи. И ми говориха /че и помежду си/ на чист български с характерното западно произношение и тук-там някоя по-сръбско звучаща ми почти непозната дума. Запознанството ни протече така:
- Здравейте, откъде сте?
- Ние сме сърби, от Димитровград. /няколко изречения за себе си/
- Много добре говорите български, къде сте го учили?
- Никъде, ние вкъщи така си говорим. /съседчета и приятелчета от детство, живеят с цялата фамилия баба, дядо, баща, майка/
- Ама как така, сръбският език е различен, а вие говорите на чист български?
- Да де, у дома си говорим на български език от поколения.
- Но сте сърби, така ли?
- Да, нали сме родени и живеем в Сърбия, какви да сме?

Свестни деца бяха, живяха една година със синковеца, сприятелиха се, нито от етнически тормоз се оплакаха, нито от кофти отношение у нас или у тях, че си го говорят българския и са записали вишу в България.
Аз и за последното полюбопитствах - ама защо в СУ, а не в Белградски университет? Защото финансово било по-изгодно на семействата им - София по-близо от Белград, университетите и специалностите били равностойни, но издръжката на студенти по-изгодна за семейния бюджет.

Обикновените хора от различните държави и етноси се напасват и се разбират без проблем.
Проблемите ги създават и преекспонират болно амбициозните маниак шовинисти и политици за лична изгода.