Тва беше любопитно с големия интерес към тази книга.
Другото, хайде не любопитно, но симпатично е тежкото чувство с което я помниш, защото ако трябва да изстискам някакъв спомен, моят също би бил неприятен.
Книгата беше сред Световна класика, в дясно от средата на библиотеката ни, най-горе, до тавана. Тъмна подвързия.
Един от досадните ми спомени свързан с моето прекомерно четене като дете беше свързан с някоя от тези книги които съм прочел, но нищичко не ми е останало като спомен- Как се каляваше стоманата или Клошмерл, или пък Семейство Тибо... има и други сигурно. Аз наистина прекалявах с книгите до степен да си разваля успеха и не бях много голям, когато открих че "класика" означава "интересно". Затова ги подкарах. Световна класика бяха благодарна работа, защото нали книгите са с подвързия и когато ги взема от библиотеката няма начин да си проличи - взимам книгата- подвързията остава. Освен това са нависоко и вероятността някой да забележи че липсва и това да предизвика съмнения и въпроси е малка. Така че някоя от тези книги е била, когато майка ми, за да ми покаже че аз всъщност си губя времето с книгите, защото ги карам на конвейр и нищо не ми остава от тпх в ума, взе да ме пита - като си я прочел тази книга за какво се разказва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите