Чел съм книгата, същата тяжест и мъка ме налягаха. За щастие още преди 1989г. се запознах с истински хора от СССР, разбрах, че има минимум два свята, този на телевизия, книги, което си е пропаганда и друг - реален. И престанах да чета книгите им, отпреди 1989г. После почетох за Гулаг, чистки, голодомор и всичко се повтаря. Последно, занимавах се да чета и изгледам за Беломорканал. Разкулачени от Украйна, от топлите части на СССР, принудително са закарани да работят там, където в началото на Август започва да вали сняг. Канал, без съществено логистично предимство. Сравнение с Панамския канал е безмислено.
Заслужава си да се четата архиви, но трябва да е ясно, че СССР архивите се прочистени, унищожени, фалшифицирани и реални факти едва ли могат да се намерят.
Издадени бройки на който и да е, няма значение, това е пропаганда, на бай тошо колко тираж имаше на събраните му съчинениея? Или Малая земля, на Леонид Брежнев, като стана ясно, че не е помирисвал Малая Земля и полуостров Чушка.

За пропаганда или за подмазване, китайци да четат за СССР/Русия, след Урал ще са бъдещите господари, докато на разберат, че има радиация навсякъде.

Интересно е да се чете друга литература, нищо незнаеща читателка беше очарована от Бохумил Храбал