Относно нашляпаното заглавие и текст на Нюк - с чужда пита, майчин помен. Казах.

Репликата "Господ е българин! Господ е българин!!!" я изкрещя няколко пъти в ефир един наш известен спортен журналист по националната телевизия, коментиращ футболния мач България-Франция при последния етап квалификации за световното по футбол през 1993г. Когато Емил Костадинов в последните минути на мача вкара гол на франсетата и изстреля българския национален отбор на световното през 1994 г. в Мексико.
Оттогава тази фраза придоби популярност първо сред футболните фенове, постепенно и при всеки значим и изненадващ световен успех на български спортни отбори.
"Господ е българин!!!", когато твоят национален отбор или състезател удари всички конкуренти в земята и се класира/спечели престижни медали стана култова жаргонна фраза за спортните фенове.

Да се перифразира, е просташко. Да се присвоява като изречена от свое име, е дебилно. Да се анализира - айде, нема нужда.