Седя и се чудя какво значи да не ти е приятно. Волята е за мен да си наложиш да свършиш нещо, което обичайно не ти е в инерцията, в нормалния поток на действия и не копнееш особено да го направиш, но за което си убеден, че е правилното нещо и че трябва да се свърши. Представата ми за воля зависи от отношениято ми към искам и трябва. Щом трябва, значи го искам и ще се помъча да стане. Какво тук значи някаква си неприятност. Ако ще да е неприятно само по себе си, за мен се превръща в приятно, щом съм решила, че така трябва. Воля в смисъла на гонене на постижения аз нямам, не я свързвам непременно с постижения. За мен волята е нещо важно предимно в ситуации на удари, когато не даваш да те съборят. Другото бих го нарекла амбиция. Да спреш цигарите си трябва воля, а тя зависи от решението дали трябва - и ако трябва, значи така е, налагаш си и евентуално успяваш. Различни неща са важни за различните хора. Само преодоляването на препятствия намирам за воля. Препятствия, а не нещо, което ти е неприятно. Щом е ясна целта, как може пътят нататък да е неприятен. Труден да, но не неприятен. Волята е нещо като решителност - да тръгнеш или да не тръгнеш. Едни взимат решения и си ги следват, други не могат, само приказват, че знаят какво трябва, обаче вътре в себе си не са убедени, не могат да се измъкнат от хилядата варианта в главата си, не избират нищо и не стигат до никъде. Волята е може би да вярваш в себе си и да можеш да избираш. Каква воля и какво постигане на цели, ако не си способен да решиш накъде да тръгнеш. Волята после е само работа по задачата.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!