Майка ми е осиновена и по кръв назад не знам какво е. Генетично мога да заключа само, че сме едновременно кадърни в техника и изкуство. Майка е учила и работила като заварчик, пишеше стихове, свиреше и пееше, в последните години работеше в кухня. За баща си нищо не знам, освен че е бил алкохолик. Това се предавало, но дотук други алкохолици в семейството няма. Какво е учил и какво е работил - вече няма кого да питам. Аз имам пет-шест професии, като само за едната съм учила, от работа на сцена през шивач на булченски рокли до фактически инженерна работа в момента. Дъщеря ми завърши ТУЕС, влезе в МЕИ - отказа се, влезе физика и астрономия - отказа се, влезе в Музикалната академия - отказа се. Знае по малко корейски и японски, голямо колебание беше между програмиране и езици. Преподава танци, редактира клипове, журира по конкурси, в същото време се брои за програмист, работеше преди по някакви проекти, въобще не мисля, че знае къде е. Опитахме да я прикоткаме да помага в настоящата ни работа, то пита колко ще плащаме преди да е опитала. Не мога да я насоча наникъде, упорито си иска сама да решава, имаме съпротива даже кога и как да се изхвърля боклука. Стана веган, закъса, едва се преборих за по-нормална храна и още не съм спокойна за здравето й, започна ли да натискам за професионално стабилизиране, директно сме се развели. Безкрайно късен пубертет, друго обяснение нямам. И четирите сестри сме работили по ресторанти като майка, на номер три скоро й намерих дипломата от техникум по хранене, а не знаех, че има средно и даже се чудя дали не е фалшиво, другите две доколкото знам нямат. Готви или прави закуски някъде в Австрия. Номер две нямам идея какво работи в момента, по някое време беше готвач, тя е фейсбук активистка и все не можела да си намери работа, понеже била известна. Номер четири е със заболяване и вече не издържа по заведения, сега работи в дом за възрастни от страх, че другаде няма да я вземат. Племенници имам, не знам какво работят, но ако беше нещо специално, майка вероятно щеше да ми каже. Такива неща. Къде ти лекари, адвокати, бизнеси и наследства.

Семейството назад е еврейско и да се осинови дете им е било голяма драма, отритнали са дядо ми и баба ми. Баба е била певица, а дядо държал магазин за обувки. Какви са били по образование нямам представа. А и те са зарязали майка ми друг да я гледа. Няма разговори на вечеря, няма предаване на знания. Каквито и да са били. Чета за дядовци и чичовци, един с огромен бизнес в Бразилия, друг спонсорирал Народната библиотека, трети роднина е политик. Не ги броя за роднини и децата им не познавам. А имам много братовчеди и ми е криво, че така се е разцепило семейството навремето. От всички по линията след майка ми виждам само някакви хаотични движения и ми се искаше поне след мен да спрат, но като гледам дъщеря ми, май ще трябват още поколения. Като дете си мислех, че изкупвам някакви грехове и трябва само да устискам, за да докажа, че заслужавам повече. И още мисля, че е някаква карма - като петно и присъда, да не ни се получава лесно и по нормален начин животът.

Що-годе това е положението с децата - тревожим се, говорим, понякога натискаме, понякога чакаме, накрая просто се надяваме да си намерят пътя. Най-често си мисля, че от старание дъщеря ми да не се мъчи като мен, съм прекалила с грижите и даването на свобода. Не съм доволна, но това е положението.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!