Аз знам имена, но професии - не. Сигурно и родителите ми е нямало да знаят.
Тези по-назад, които са от село, най-вероятно са си гледали нивите и кравите. Макар че и на село има ограничен кръг занаяти, на повечето хора през 19-и век изборът им е бил сведен до ниви и крави.
В града със сигурност има различни занаяти, но и за там не знам нищо.
Майка ми съм я питала изрично за нейните дядовци, но те са починали преди нейното раждане. Единият е убит млад на война през 1912, баба ми е била бебе. Вторият баща на баба ми е бил шивач. Другият дядо на майка ми е бил ранен в ръката пак през войните и майка ми предполагаше, че нищо не е работел, с пенсията на военен инвалид смяташе, че се е издържал (тук може да се каже или "айде, бе, царска България, как не", или "ей това е държава, не като сега - геноцид на пенсионерите", или - може просто майка ми да не е знаела, даже сравнително вероятно ми се вижда).
Бащата на майка ми е бил дърводелец - кацар (така дори пишеше в един нотариален акт: по занятие кацар), единият му брат - също дърводелец, не знам какъв вид, имал е и трети брат, починал млад и без деца - шивач (няма роднинска връзка с втория баща на баба ми), а сестра им е единствената от тях, която беше завършила гимназия и работеше като деловодителка в държавния нотариат.

На дядо ми по бащина линия, който беше железничар, бащата е бил селянин по рождение, пазач в банка в София. Тъст му, на баба ми бащата, е бил нисък чин военен, със син икономист, брат на баба ми, който май е първият висшист от по-близките ми роднини. Дъщеря му на този вуйчо на баща ми беше ветеринарен лекар (това е единственият лекар в близката ми фамилия ;)), но нейните деца не са, всъщност се хващам, че не знам какво работят. Сестрата на баба ми пак нещо дребно чиновническо беше работила (касиерка ми се върти, но не съм сигурна), баба ми не е работела, другият син умира като гизназист. Назад на тъста предците са също селяни.
Едно с едно не съвпада, ако не се броят двамата братя дърводелци.


Причините - според мен за миналото важи в съществена степен това, че децата на селяни и занаятчии, та и на търговци и т.н. през 20-и век масово добиват по-високо образование от родителите и имат повече възможности.
За съвременните млади е по-скоро случайност дали ще изберат същата професия като на родителя, едва ли е съзнателно избягване на чуждите стъпки.

Редактирано от MupaM на 24.09.25 16:05.