Когато се появиха първите такива къщи това и помислих, като за гости, защо плащам. Карай, свикнахме така, има и къщи за тъщи.
Миналата седмица изва една съученичка. Не се бяхме виждали 30 години, че и повече. Та попита ме, дали не сме мислили за къща за гости. За мислене сме мислили, ама то си е работа да ходиш по гъза на непознати хора. Тц, мерси.

Днес очаквам близка роднина на Карамфилов със съпруга си. Тя е единственият човек, когото не допускам в кухнята си. Първо, рядко предлага да помогне, седне си и чака. Понякога, все пак, предлага помощта си, но аз й казвам : ааа, почини си, почини си, аз съм си подготвила всичко. Иначе мам си трак, много говори, ама не спира да мели, предпочитам да си се гърбя сама, оотколкото да ме надува главата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите