Тц. Но познавам такъв тип жени, които дори с членовете на семеството си се държат много контролиращо. Най-вече относно кухнята СИ.
Пази Боже да поискаш с нещо да помогнеш или сам да направиш и се почва: "не пипай това, не знаеш как работи, чакай, онова аз ще го направя, ти няма да можеш/ще изцапаш/ще развърляш/после трябва да чистя след теб, какво търсиш сега по чекмеджетата/шкафовете/хладилника, кажи ми какво искаш, аз ще ти го дам, имам си мой ред и не обичам да ми се бъркат, мразя да ми подреждат, всичко разместват и трябва да оправям след тях, дето ще му вися на главата, за да направи нещо правилно, сама ще го свърша... и т.н.

Най-смешното е, че непрекъснато се оплакват:
"аз върша всичко, никой не ми помага, все на мен чакат наготово да им наготвя, поднеса, отнеса, изпера, измия, изчистя, прибера, ох, колко се изморявам..." Обаче, кажеш ли им "добре де, кой те кара, туй можем и сами да го правим" - "ааааа не! вие не можете, аз си знам кое къде, кога и как."

То на всеки му писва в един момент и започва да се държи като гостенин в такъв дом. А контролиращата домакиня се изживява като нарочена за слугиня, вечно мърмореща и мрънкаща.