Аз и друг път - поне 2-3 пъти съм писала тук за проблема с разбойничеството в Делиормана. Този проблем там съществувал всъщност от много години, да не кажа векове, като се заислва след войни, размирици, политическа нестабилност.

Има данни, че още през 1854г. противниците на Мидхат паша успяват да го отстранят от постовете му във Високата порта, а Великият везир Кабръслъ Мехмед паша го натоварва с тежката, възприемана като непосилна задача да се справи с разбойническите банди и недоволството из румелийските провинции. Най-големи успехи в това той постига в Сливенско, Шуменско и Делиормана като почти ги унищожава.

Веднага след Освобождението започва вълна от нападения, грабежи и безредици до към 1880-те. Правителството на Драган Цанков предприема първите действия за прочистването на Делиормана от разбойническите банди. А до 1887 Стамболов въвежда структурирана законова рамка за неговото преследване и обезвреждане. Законът предвижда обявяване на извънредно положение при поява на банди; създаване на потери (ловни групи); парични награди за потераджии; екзекуция на цяло село, ако укрива разбойници и пр . - както се вижда доста строги и силови мерки.


Филмът „Съдията“ (1986) пресъздава епизод от 1884 г., когато в Дунавска Добруджа местните власти са слаби и корумпирани, а банди действат безнаказано.

В сюжета съдията(Г. Черкелов) е изпратен и лично организира операция срещу местна банда, покровителствана от заможен земевладелец и търговец на зърно. За целта "вербува" 3-4 свои стари авери(Джоко Росич, Васил Банов...) и сами опушкват бандата като стрелят на месо... Действието се развива в и около Тутракан. Директно не се посочва, но косвено става ясно.

С други думи, сюжетът е реалистична реконструкция на типичен случай в Дунавска Добруджа, когато редът е възстановяван частично и екстремно, преди централизираното законодателство на Стамболов и Цанков между 1880-1887г...

По време на войните пък 1913-1918 какво е било, да не говорим. Въобще не е ставало дума май за тези банди, щото то тогава направо не можели да му хванат края от грабежи на банди, на гладни озверели войници - руси, румънци, местни турци, че и наши си българи.

Но през декември 1922 г. при Борис III се приема Закон за изтребление на разбойниците (ДВ, бр. 205/12.12.1922), който въвежда ускорени съдебни процедури, тежки наказания и широки правомощия за потери и военни части.

Бях попаднала и на един материал, в който се говореше за приет временен Указ за 6 месеца, с който приемат извънредни мерки, според които разбойниците могат да бъдат застрелвани на мястоили бесени по кратки процедури и пр. За целта бил командирован и назначен за тия 6 м. някакъв военен австриец с опит. И към 1924г вече е обявено окончателното и завинаги справяне с разбойничеството в Лудогорието.

Но това е много схематично представяне на проблема. Бандите са се криели и са криели ограбеното в Делиормана, но са излизали от там и за извършвали набези в Южна и Дунавска Добруджа. Не са се ограничавали само с Разградско, Търговишко, Исперих, Шуменско, ами са стигали до Кайнарджа, Алфатар- Силистренско и до Тутракан и другите русенски и силистренски села чак до Дунава. Между 20-та и 40-та година Южна Добруджа е под румънска власт и като ги подгонели нашите от тая страна, ония прескачали границата в Силистренско и са върлували там, а румънците не били склонни ни да ги преследват, ни да ги предават на нашите. Нещо повече - в тоя район са се прибавили и т.н. румънски чокои, които безнаказано грабели, убивали, палели. Смятай какво им е било на добруджанци!

Абе романи ше напиша аз за тези събития и истории за заровено турско, че и наше си българско злато по цялото Лудогорие и Добруджа! Един път да се пенЦионирам и жална им майка на кокалите на разбойническия делиормански башибозук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MilaO6 на 09.09.25 22:42.