|
Честит празник и следпразник!
Наистина, много светъл, наш си, български празник. И аз много го харесвам с всяка измината година все повече:-))
Как няма да ми харесва, като сме показали среден пръст на всичките му там най-велики и по-малко велики сили и сме се захванали, та сме си свършили сами работата, според поговорката "На вълка вратът му е дебел, щото сам си върши работата."
Освен, че си е наш си, български празник, щото сами сме се запретнали да се съединим, това е един от многото ни актове, в които сме намирали вътрешни сили да преодолеем разединението, за което смятаме, че едва ли не ни е втора природа и при минимални или малки шансове за победа, да успеем да обърнем нещата в наша полза недвусмислено и категорично. Имаме и други подобни примери в историята си, всеки от които заслужава особено внимание, защото точно в тях се крие скрития ни ресурс да постигаме резултати, да консолидираме скрити и потиснати резерви и сили и да се изправяме всеки пък, когато историческата съдба, или външни врагове, или ние сами се дикредитираме и си правим прословутото българско "сепуко", когато инатливо вървим срещу самите себе си, гаче ли сме си изгубили инстинкта за самосъхранение.
За пореден път гледам "Съдията" от 1986г. за събитията от 1884г., непосредствено предхождащи Съединението от 1885г. в родната ми Добруджа. Тука явно няма да мога да се въздържа да намеся в подобна тема с претенция за искрено родолюбие и малко киноведски щрихи:-)))
Този филм се смята за първият български уестърн, който си заслужава да бъде изучаван от българската кинематография. След това има и други български опити в този жанр, а вероятно и преди това има такива, но за този добре си спомням, че беше рекламиран именно по този начин. Като оставим настрана типичните и специфични уестърнски похвати и трикове, малко трудно ще е за неподготвен и небългарски зрител да се ориентира, че става въпрос за събития, които предшестват и са фон на Съединението, още повече, че са далеч на север от истинските събития около и в Пловдив, довели до съединението на Княжеството с Изт. Румелия.
Обаче са свързани. Много автентична е обстановката по това време в цяла провинциална България извън големите градове - местни "банди" - как ли са ги наричали по това време - онбашии, нехранимайковци и главорези, делиорманлии и пр. покровителствани от някой местен чорбаджия - в случая едър собственик и търговец на земи и зърно, които раздават локално правосъдие в своя полза, а бандюгите им пазят гъзовете. Преобладаващото население тъне в бедност, мрак и безпомощност, въпреки опитите да се съхрани една много - как да го кажа - типично българска честност, почтеност, будност. Първообразът на закона, законовата власт и правораздавателните органи едва успяват да си прокарат път и да се установят като система, рамка и норма.
И понеже от доста време проучвам и се занимавам с архивни материали на Добруджа (Южна и Северна), мога да кажа, че наистина обстановката в този филм с голяма точност пресъздава атмосферата в Южна Добруджа и Делиормана, а и в останалите провинциални области през 80-те на по-миналия век или времето на Съединението.
Ние сме свикнали да си мислим, че веднага след Освобождението сме цъфнали и вързали едва ли не, пък то години наред след това почти никаква промяна не е могла да бъде усетена в затънтените места на България. После самото Съединение донася някаква радост, облекчение и надежда в Южна България и разбира се, има голямо историчско и териториално значение в перспектива за България, но да не се заблуждаваме какво е царяло по малките провинциални градчета и села дълго време след Освобождението, Съединението и Независимостта...
Съединението е ценно и с това, че съдържа голям емоционален и енегриен заряд и потенциал за нашия позагубил силата си дух, който все още не е напълно осъзнат.
Редактирано от MilaO6 на 08.09.25 16:47.
|
Re: Съединението! [re: Green Light]
