Да, точно, понеже Алиса горе е писала друго.. за българите е недопустимо, счита се за проява на лош вкус...

Кога това се е считало за лош вкус, не знам. Просто зависи от хората, от ситуацията, от повода за подарък и пр. Не мисля, че е имало някакво строго правило и регламент да благодариш или не за подарък, кога да благодариш и как. Вярно, че отстрани погледнато, има очакване за благодарност, смята се, че е редно да благодариш за подарък, но не мисля, че е задължиелно и със сигурност има ситуации, в които се пропуска този момент с благодарнстта.

Например, има сватби, на които се правят подаръци с купища. Няма да седнат младоженците да разглеждат подаръците на самата сватба и да честитят на всеки един поотделно за подаръка, я. Аз съм получавала благодарствена картичка за направен подарък за сватба месец след събитието - много мил и интересен текст...

Има корпоративни събития по някакъв повод - рожден ден, имен ден, някакъв успех за нещо си и пр. и се прави колективен подарък, а някои подаряват и нещо дребно от себе си. Нормално е, човек да е развълнуван в такъв момент и да не успее да благодари на всички или на някой поотделно.

Има хора, които правят подаръци и не искат да се знае и да им се благодари. Ти пък ще направиш такъв таен подарък на някой друг да го изненадаш и зарадваш без непременно да очакваш благодарност.

Що се отнася до това, че българите не обичали и не било прието да отварят веднага подаръка и да го коментират и да благодарят, ми и това не е вярно. Аз си спомням в прогимназията, когато си ходехме на рожден ден на съучениците, имаше един момент, не веднага, но по някое време, когато идваше времето за разглеждане на подаръците. Не само на рожденика, на всички ни беше интересно, особено, когато имаше изненадващи подаръци.

Преди месец пък, получих покана за среща в заведение от три млади дами, приятелки много по-млади от мен, с които се бяхме запознали и засичали на литературни събития. Знаех, че имаме симпатия - те към мен и аз към тях, но не сме били чак толкова близки, че специално да се срещаме. Бях трогната, защото го приех като специален жест към мен и реших да им направя малки подаръци. Нищо особено, но ей така ми хрумна в послеледния момент. В малки подаръчни торбички, но от много красива луксозна хартия в различен цвят сложих по едно малко кактусче - различно за всяка, по една ароматна свещ и по един малък свитък с панделка кратък философско-художествен текст, различен за всяка от тях. Еми какво да кажа! Отвориха ги на момента! За тях беше изненада и удоволствие, за мен двойно удоволствие като им гледах израженията и после цял час се коментираха кактусите и текстовете. Изпитах страхотно удоволствие, но не защото ми благодариха, а защото си доставих на себе си емоция и ми беше интересно как реагираха, как се радваха, как се изненадаха, че текстовете сякаш са писани специално за тях, сякаш знам някаква тайна за тях, а пък то не беше така. Просто беше магията на момента.

Така че, няма твърдо установени правила в тези неща. Може би е разбираемо, човек да очаква благодарност за направен жест или подарък, но чак пък да е толкова важно, не мисля. По-важна от благодарността е това, че си зарадвал и изненадал приятно някого. Той може да загуби ума и дума и да не му дойде на ум да благодари, а после да си мисли, че го е направил. А иначе, да, децата трябва да бъдат възпитавани да благодарят за всеки жест или подарък, който им бъде направен...

Редактирано от MilaO6 на 04.09.25 20:36.