Абе Алисо, ти като подаряваш нещо, чак толкова ли се мислиш за важна, че държиш да манифестираш какво си купила?!

Зависи. Ако съм поканена в някакъв голям калабалък - емнайста роднина на сватба с 200-500 гости, юбилей на шефче или друга важна личност и събитие, където не е прието да се ходи с празни ръце, а протоколното даване и приемане на подаръци минава на конвейер - честито-благодаря и се трупат в ъгъла, без да ги погледнат, и през ум няма да ми мине да се обяснявам какво съм купила. Отбила съм номера за протокола - толкоз.
Обаче!!! После и през ум няма да ми мине да очаквам специални обаждания с допълнителни благодарности, коментари за кот съм купила, камо ли да се тръшкам публично, че не съм ги получила.
И то, с въпрос: ама вие правите ли така?

Да, не казвам какъв е подаръкът. Хората не поглеждат. Здравей, честит рожден ден, да си жива и здрава, целувки-милувки, заповядай.

Ми значи "хората" са от в гореописаните ситуации и изобщо не им е важно да ти поглеждат подаръците - нито в момента, нито отпосле.
Чужди хора. Некъв протоколен подарък от куртоазия им се бутва в ръцете или се оставя на отделна маса да не си изморят ръцете, щото така е прието. Ако са от аристокрацията, после ще напишат и изпратят 50-100, колкото се налага, благодарствени писъмца от сорта "благодаря ВИ за красивата ваза/шал/ килимче и че бяхте така любезна да уважите моя празник". Ако не са с аристократично възпитание - няма.

Ти очеизвадно си засегната, че поне 2 пъти не са ти оказали специалното допълнително внимание, което си очаквала заради подаръка си. Значи, го правиш, за да получиш специално отношение. Ами не си го получила. Или си се натегнала на неблагодарни простаци, или са хем простаци, хем не ти е минал номерът - подарък заради специално внимание.

Щом питаш "вие благодарите ли отделно?",
ти отговорих - не, не ми се налага да благодаря допълнително и отделно. правя го на момента. А ако някой очаква нещо повече, не се чувствам задължена или виновна, че не съм му покрила очакванията. От своя страна, аз нямам такива на всяка цена, когато подарявам нещо. Пък, ако иде реч за близки ми хора, хич не кърша пръсти в догадки и запитвания на околните кой как постъпвал - направо си ги питам близките хора: "абе, видя ли моя подарък, какво ще кажеш, доволен ли си или ще ме замерваш с него, кат се видим?"

Отделно - ти защо си поглеждаш подаръците?

Защото актът на поднасяне и приемане на подарък за мен е ритуал.
И то, ритуал с праисторически корени. Не е важно скъп или евтин е самият подарък, нужен-ненужен, харесван-нехаресван - той е нещо ценно за поне една от страните, дори не сам по себе си като вещ, а като жест: поднасям ти дар в знак на добри намерения. И част от ритуала е този дар да бъде показан, видян, оценен на момента и приет/ или отхвърлен, ако е неприемлив/. Така смисълът на ритуала "поднасям ти дар", "приемам дара ти" е изпълнен.

Но от това, че аз го правя, не следва, че всички други са ми длъжни.