Оф. Врътнах до долу и на тебе попадам. Аз също мога да го обърна. Например така: Абе Алисо, ти като подаряваш нещо, чак толкова ли се мислиш за важна, че държиш да манифестираш какво си купила?! Казвам го като пример, иначе ти разбирам въпроса. Да, не казвам какъв е подаръкът. Хората не поглеждат. Здравей, честит рожден ден, да си жива и здрава, целувки-милувки, заповядай. Пликчето се взима, виси си в ръката, благодаря, разполагайте се, а подаръкът отива на масата за подаръци, на пейката до рожденика или там където ги събират, остава си непогледнато до края на вечерта. На мен не ми е удобно да обяснявам - това е вътре, онова е вътре, или да карам някого да отваря. Това е картината. Бих могла да кажа - взела съм еди-какво си, но не съм. Жената има празник, с всички подаръци прави същото, нито очаквам, нито си искам по-специално внимание. Харесва ми, че при вас поглеждате или казвате, но други хора не правят така.

А относно дългите обяснения, които според теб очаквам - има много начини да споменеш, че си видял подаръка, и далеч не всичките включват възхвали и песнопения. Примери мога да давам до утре. Убедена съм, че и ти щеше да се попритесниш на мое място, просто се мъчиш да ми намериш на мен какво не съм направила правилно. Част от подаръка са ваучери за различни неща, не виждам как да се нехаресат. А не съм питала, защото никой не е длъжен да търчи да си пазарува веднага. Мина време, но все пак може да го е оставила за по-нататък. Както казах към Парвати - има я и тревогата, че подаръкът не е стигнал.

Отделно - ти защо си поглеждаш подаръците? Аз не мога да обясня защо точно така предпочитам. Харесва ми да ми правят подаръци, и аз като трябва да правя, ми е голям кеф - да помисля, да потърся, да се постарая, да зарадвам човека. Като подаряват на мен, ми е приятно, оценявам жеста, усмихвам се, давам обратна връзка, идва ми естествено. Не съм пуснала темата, понеже ще се пукна от липса на признателност.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!