приемаш си подаръка навън (на улицата, на работа, в ресторант), естествено казваш благодаря, то ще е странно да не кажеш. Не отваряш подаръка, нямаш време, има много хора или друга причина, не си го видяла. Като се прибереш и си го погледнеш, намираш ли за нужно да се обадиш? В смисъл не буквално веднага да звъниш на човека, но вече знаеш какво ти е подарено, усмихнала си се, утре се виждате и тогава - ще му кажеш ли нещо, дали си си харесала подаръка, не си ли го харесала, някакъв коментар, ако ще и да е само от любезност.

Аз пък нещо не схващам: когато подаряваш нещо на някого, макар и опаковано, не казваш ли на момента какъв е подаръкът? Или му тикваш в ръцете котка в чувал, да си се изненадва там, като отвори чувала? А после очакваш обаждане и да ти разказва какво е открил в чувала, дали му е харесало, демек, да ти се обяснява и ако трябва, да лъже "ау, колко е хубаво" от едната любезност?

Питам, защото аз винаги си отварям и поглеждам подаръците, дори и на улицата.
Ся, ако ми подаряват фабрично опакована стока - сокоизстисквачка, парфюм или комплект чаши на неподходящо място, няма да тръгна да ги вадя от опаковката на място, но поне ще знам какво има в чувала и ще благодаря с коментар на момента.
Оставам с впечатлението, че ти очакваш допълнително обаждане и обяснения надълго и нашироко от получателя дали му е харесал подаръкът ти и защо. Ами ако не го е харесал? Барем да те излъже по задължение ли? И щом толкова ти е важно, че чак липсата на обратна връзка те тормози, защо не го попиташ?

Аз като ми съберат пари колежките, винаги казвам какво съм си купила, не го броя за втора и излишна благодарност, някак ми е редно и естествено.

То си е редно като ти дадат пари за подарък да си го купиш сама, поне да уведомиш подаряващите какво са ти подарили. Иначе е парична помощ, не подарък по някакъв повод.