Кой е "нашият" свят и кой е "вашият"? Изобщо за какви светове бълнуваш. Светът е един и отива в лайната. Това е, което виждам аз. Ти ако виждаш някаква надежда във "вашия" свят, радвам се за теб, но за всеки случай, не разчитай много.

Има различни хора. Като теб и мен. Има и различни светове.
Различни, защото вашия свят натика във война хората от Източна Европа. Братоубийствена война, подържана безпрекословно от лъжата, че Русия е агресор.
Освен това светът не отива в лайната. Там ще останат само лайнените хора без чест и достойнство и без грам акъл за собствени ползи.
Просто светът отива към два свята, пък вие си вярвайте в собственото величие.

„Не разчитай много“. Естествено, ако останем в слугинската масовка на Запада.
Има някакво неразбиране в това деление русофили/русофоби.
За мен русофилството, към което очевидно съм причислен, е избор за сътрудничество. Едно доказано във времето ползотворно сътрудничество, което не е пресилено да се каже, че е минало през дълги периоди на дружба и приятелство. В наша полза, предимно в наша полза, ти да видиш.
Това отношение русофилство/русофобство може да бъде само с мисъл за ползата за нашата страна, за хората, бе. Е, поне за болшинството от тях. Винаги ще се намерят некадърници на които все космоса крив.
Ползата, обективно претеглена и доказана във времето.

От другата страна стои вманиаченото преклонение пред чуждите постижения, но никога с мисъл за собственото място, ползи и възможности от взаимоотношения между отделни субекти, независимо тяхната относителна тежест.
Какво е отношението на страните, богатите страни от Западна Европа към България?
Едно доказано от времето пренебрежение и просто използване за лесна и почти безплатна политика за противоборство с прословутата Русия.
Срещу какво? Срещу голямото благоволение да ни пуснат при себе си. За да бъдем слуги.
За какво друго?
Или ти си мислиш, че Запада построи и напълни със собствени стоки, да повторим със собствени стоки, хипермаркетите в полза на хората в България?
Има железен довод, разбира се – искам да ям, като отида в магазина да има всичко.
Хи, хи, хи.
Е, това е. Отношение към живота, но не с отвлечени стойности – достойнство, собствени постижения и други подобни. А отношение към живота с материално осигуряване. Всичко друго ще дойде само.