Е къде отиват дълбоките ти познания и личен опит за социализма, щом си го живяла със затворени очи?


Личният опит се добива като ПРАВИШ нещо. В случая - ЖИВЕЕШ социалистическия живот. Без някой да ти дудне "щеше да бъде еди-как-си, тия ни окупираха, ония национализираха, партията ни потиска, комунягите крадат, виж колко добре си живеят на запад". Просто ЖИВЕЕШ както ти се дава възможност и си ЩАСТЛИВ, защото си безгрижен и спокоен и НЕ ПОЗНАВАШ друг живот.

По-дълбоките ми познания дойдоха ПО-КЪСНО, когато ВЕЧЕ не бях детенцето и ученичето, с безгрижния живот, твърдите принципи и ценности. Дотогава напълно упражнявах понятието "щастливо детство". И точно това считам за заслуга на нашите - че ни го осигуриха, без да ни мътят главите.

После самата аз се сблъсках доста грозно с някои неприятни елементи от соц живота. Така ПАК придобих "личен опит". А не като някои - по книжките и по разкази на тоя-оня.

(После за известно време бях повърхностно заблудена от изкусни манипулации на идеологическо ниво и сравнения на материално такова. Обаче "поумнях" и разбрах кое е важно и кой ме заблуждава. Но всичко това няма нищо общо с щастливото детство, за което говорим.)
------------------------------------------
Както казах вече неведнъж - тези разговори с ВАС са напълно излишни и е по-добре да не ме питате нищо. НЯМА ДА МЕ РАЗБЕРЕТЕ. Ще се въздържа да кажа - нямате потенциал да разберете заради промити мозъци, а нямам никакво желание да ви убеждавам в нещо, или да ви обяснявам. И като не отговоря - почвате да каканижете, че "нямам доводи" и всякакви такива простотии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите