АКО ми беше хубаво детството "благодарение на родителите ми"- то беше защото те ми бяха спестили съмненията, критиките за живота ни и разрушителните енергии.

Е къде отиват дълбоките ти познания и личен опит за социализма, щом си го живяла със затворени очи?

Не си ли видяла или поне чула за кариерната нищета, в която попадат хората без връзки? За влиянието на партийните секретари дори в чисто професионалните сфери? За глупостите с търговските кражби и шпионаж? За синчетата на директорите на големите заводи (синчето на директора на АЕЦ беше легендарно), за цели общини в които управляват партийни фамилии - пусто че забравих за къде имаше едно голямо разследване още по онова време, вестниците пишеха заради Перестройката- баща, деца, зет, цялата фамилия напълно контролира всичко там, включително милиция, болница, съд - няма държава България, има държава Фамилия? Как ти се струва, нали не страдаш заради себе си, а заради другите- онези други, пострадалите, изпадналите, остракираните как са се чувствали?

П.П. Чунким сега живееш с отворени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите