|
Спомням си един разговор в къщи, някъде през деветдесетте.
Нашите си бяха антикомунисти, баща ми беше по-умерен.
Та той вметна, че все пак не могат да се отрекат някои добри страни, в здравеопазеането и аптечното дело, например.
Аз, пиклата, повдигнах вежди, и от висотата на огромния си аптечен стаж (осем месеца), му припомних, че тъй наречените активни борци не плащаха за лекарствата си.
И как са идвали у нас, или са звъняли по телефона да помогне с някое лекарство за дете, щото "западно", и бройките се пазеха за наши и ваши.
Той само въздъхна.
Свекърва ми ненавиждаше активните борци, но при нея имаше някакъв парадокс: добре, вика, че дойде тоя социализъм, та да не работим.
Тя, която се скъсваше от работа, беше майстор готвач.
Това не било работа, я да те опънат на нивите и лозята.
"Чии бяха тия ниви и лозя", попитах мефистофелски.
Тяхни били.
Работници имахте ли?
Имали.
Тогава?
Да, ама тетьо ни караше и ние да работим
Еми браво, казвам, човек с акъла си.
Ама сега било друго, запишеш при велчо в магазина (магазина към "млечна промишленост" едно кило сирене, той тури още едно, без да плащаш.
Хубаво нещо е тоя социализъм, оттървахме се
Това е положението, Грийни
Само луди хора без морал допускат, че ще нападнем Украйна. 15.02.2022
|
Re: Тодор Живков [re: Green Light]
