|
Аха. Ами обяснявай, да Сърбия беше част от Югославия. Самата Югославия, обаче като държавно образувание беше федерация и в състава на тази федерация съществуваше републиката Сърбия. Така че споменаването на Сърбия като дестинация съвсем не е грешно. Нито сега, нито пък тогава. Нашите имаха приятели в Ниш и когато се споменаваха, ставаше въпрос за Сърбия, а не за Югославия.
Втора загадка е какво имаш предвид под "някои от нас" го живяха онова време?! Според мен болшинството "от нас" тук в този клуб го е живял това време. Аз съм роден през въпросната 68ма и през 90та бях на 22 години. Освен да уча, по онова време вече работех и в ИСП (Институт по съобщителна промишленост) и споменът за това какво се прави в една огромна сграда със стотици служители когато няма работа е просто неизтриваем. За 22 годишен човек това е все едно да си удрям пръста с чук.
Но ако имаш претенции към познанията ми за социалистическото време от първо лице единствено число, трудно мога да те убедя. Аз не съм бил в ЦК на БКП, нито лично съм видял с очите си как Тодор Живков взима решенията си (то май и телепатия се изисква за целта).
Често си мисля, че прекалено много приказвам за лични неща, затова позволи ми малко мъгляво да споделя, че съм имал огромната привилегия в живота ми да присъстват хора, за които смисълът на живеенето се простира по-надалеч от собствените битови неща, хора с отворени очи и с принадлежност и убеденост че са част от един народ, който може повече... така че не особено крехката ми възраст от 22 години беше предостатъчна да съм наясно с доста неща в социалистическата ни рОдина. Как да продължа?
Я по-добре да спра.
Мисля, че всеки от нас тук има подобна история. Балдриан с бабите си, ти сигурно с някого, всеки е имал авторитети, а и времето беше достатъчно показателно.
Ти все за онези банани си пееш, много силен пирон са ти забили в главата твоите хора. Празните магазини бяха симптом, Уникална. Страданието не беше в липсата на тоблерон и банани, а в това че нашите връстници на запад имат перспектива, че това което ще замени тоблерона се очаква да излезе при тях, а ние да чакаме да дойте тук след години. Никога при нас. Това причиняваше тягостната атмосфера и вицовете за бай Тошо, които и ти си слушала и разказвала на зрялата си възраст през 80-90 г. Тук нямаше шанс за нищо, развитие - нула. В никаква сфера. Това олицетворяваха празните магазини. Другият път като чуеш за бананите или като речеш да го кажеш, сети за това.
П.П. Няма политици сред споменатите познати, не изпадай в конспирации. Обикновени хора, средна класа.
Редактирано от Green Light на 26.08.25 11:31.
|
Re: Тодор Живков [re: UnicaDonna]
