То, рисуването на каквото и да е, по принцип си помага. Като ученици масово си драскахме и рисувахме по тетрадките в час. За другите не знам дали от скука, но аз си дращех машинално всякакви щрихчета, формички, нищо смислено и художествено и така се концентрирах по-добре, докато слушам урока, по-късно и лекциите. Сега, докато рисувам някакви по-рутинни и елементарни неща като етап от цялото, имам много време да мисля и да си подреждам мислите. То като прочистване на главата, без да се напрягам особено и да цикля, щото вниманието ми някак раздвоено. Вече, като се концентрирам в нещо по-сложно, и топ да гръмне до мен, няма да го чуя. Околният свят буквално изчезва.

Та, съм с две ръце ЗА арт терапията, даже и да си мацаш и шляпаш разни цветове на петна и плескавици за кеф, както ти идва отвътре и без предварителни очаквания дали ще стане, ама хубаво ли ще стане, действа релаксиращо. Пък ако резултатът ти харесва, действа много зареждащо. Ама, да рисуваш, за да си предизвикаш финансов просперитет и каквобеше там... адимолависъ. Все едно боб да си хвърляш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите