При соца, около 50% от животинската продукция идваше от т.нар. лични стопанства. Немалка част от зеленчуковото производство беше пак от там и се предлагаше на кооперативните пазари. Зърнодобивът беше почти изцяло държавен, с лека въпросителност около царевицата, която частниците животновъди отглеждаха за собствени нужди. Плодове също се произвеждаха в частните стопанства, но мисля по-малък процент спрямо държавните овощни градини. Макар да имаше немалки и частни такива. Някои по-екзотични продукти, като например фъстъци, също се отглеждаха частно. Тютюн мисля също се е отглеждал и частно. Не съм сигурен за розите, предполагам е било основно държавно.

Какво мога да кажа относно пръскането, торенето и използването на препарати, от името на един от горепосочените частници.

Поне по моят край, частното селско стопанство не беше моностоково. Тоест, масово частниците отглеждаха както растителна, така и животинска продукция.

По отношение на животинската, като изключим задължителните от държавата ваксини, се ползваше основно Селет (Вит. Д), който се даваше както на пилетата, така и на новородени агнета и ярета. В някои случаи, при заболявания по птиците им се даваше някой евтин и достъпен антибиотик - тетрациклин, доксициклин... Пръскаше се дворът против кокошинки. При четирикракия добитък - коза, овца, в случай на заболяване се викаше ветеринар. Какви точно лекарства са се ползвали не си спомням. При някакви наранявания или примерно сцепване на копито, дядо ми мажеше йод/киснеше в гранофурин. Бюлюците на частниците също така минаваха през ями с някакъв препарат против шап. Тая дейност се организираше и следеше от ветеринарната служба също. На прасетата в случай на нужда се даваха лекарства против глисти. Кошерите се опушваха с някакви сиви таблетки, които се слагаха в пушилката, мисля против кърлежи или нещо друго, но не помня точно за какво е било, нито името на препарата. Кучетата се ваксинираха тоже.

По отношение на растителната продукция.
Торене имаше естествено. Невъзможно е да се добие голямо количество плодове и зеленчуци без него. Основно се ползваха два вида тор - животински и амониев нитрат. Последният се ползваше когато първият недостигаше или в началния етап на изнасяне на разсада, при това - икономично. По една проста причина - за втория се плащаше. Няма частник, който да реши да плати за нещо, ако има друг ресурс, който ще свърши същата работа и е безплатен.
През 80-те започна борбата с нитратите (която сега отпадна, защото демократичните нитрати не са вредни). Хожденията ми по муках по този повод в ХЕИ В. Търново съм ги писал тук поне два пъти, затова няма да се разпростирам на дълго и на широко, а ще припомня само крайния резултат - зеленчуците торени с амониев нитрат дадоха показания под нормата, за разлика от тези, торени с естествен тор. Това си го спомням винаги, когато в магазина видя "био" продукти. Впрочем, сега отново масово (по същата причина), се ползва животински тор по полетата и то основно птичи. Какво се случва със съдържанието на продукцията, мисля и Господ не може да каже.

По отношение на препаратите за растителна защита сме ползвали основно следните: бордолезов разтвор за лозето (понякога и сяра) и доматите, вар за овошките, БИ58 против коношопица (конощип, Попово прасе), отвара от кукуряк против колорадския бръмбар (имаше и някакъв препарат за тая цел но не му помня името).
ДДТ поне в съзнателните ми години не се е слагало, макар че вкъщи имахме в една кутия. Смяташе се, че е едва ли не бойно отровно вещество и седеше просто защото на село нищо, което може все пак някога за нещо да се използва не се изхвърля.

Вкратце, това са основните лекарства, торове и препарати, които ползваше частникът поне в наше село. Разбира се, хората масово се съветваха с агрономите и ветеринарите, и със сигурност са се ползвали и други неща, но това са масово ползваните.

Ситуацията в ТКЗС-то беше подобна, но там със сигурност са ползвани по-широка гама от торове и препарати. Едва ли да се е прекалвало особено.

Редактирано от oberleutnantRzevski на 23.08.25 21:14.