За чудене е наистина как е възможно държавата и ние като общество (медии, НПО, лекарската гилдия) да не успяваме да намираме решение за болестите на ума?!
Има обратна ипотека - продаваш си къщата за 15-30 години и всеки месец получаваш вноска, накрая напускаш жилището. Надеждата на купувача е да умреш преди да са платили пълната цена. И по аналогия, държавна институция усвоява имота и започва отглеждане на болестта на ума, примерно. При тая заплаха заинтересованите роднини току-виж се погрижили. Ако не, пак има действие.

женчо