Такива случаи има много. За съжаление липсва държавата. В твоя случай вероятно социалните биха могли да вземат някакви мерки. Преди това трябва да се свържеш с децата на човека, които като нищо са на по 80 и самите те имат нужда от помощ.
Би могла и без тях да се свържеш със социалните служби.

Ние имаме съседи с дете (на 43 години) с ДЦП. Умът му е като на 5 годишно хлапе, но си е як мъжага. Не може да ходи, седи в количката, извеждат го на терасата. Крещи, пее, яка работа. Хората се грижат прекрасно за него, естествено го водят и на разходки ежедневно с количката. Тогава някак притихва, гледа, интересно му е.

Какво ни остава на нас съседите? В този случай нищо, освен да ходим и да си "говорим" с него. Тогава не крещи, не пее. Говори, нещо. Ние го "рзбираме" и така си водим "диалог", който е ободряващ и полезен за него. Все пак имаме начини, при теб работата е друга, ама така, да споделя.

Съдби човешки! Пу-пу!