Случка от Англия, докато още живеех там:
Немска овчарка живее в задния двор на къща и често лае. Съседката споделя (любезно) със собственика на кучето, че шумът я притеснява и моли да се вземат мерки. Такива не се взимат.
Не след дълго съседката пуска оплакване до съответната служба, оставя бележка на вратата на комшията си (бележка, защото не са си били вкъщи, а не защото е искала да избегне среща очи в очи) че едикой си( името на съседката) на едикоя си дата е пуснала жалба.
Броени дни след сигнала от общината отиват на проверка и пишат предписание да се вземат мерки срещу лаенето, освен това са останали недоволни от условията в които живее животното - изцяло навън и без специална кучешка къща, а спи под навес върху дървена скара.
Съответно има и срок за изпълнение, след който се налага яка глоба и отнемане на кучето.

Та в тоя ред на мисли, ако тук имаше служби, които наистина работят съвестно, щеше да има начин да се разреши и проблемът с твоя съсед.
Освен това, ако българите бяхме малко по-цивилизовани, щеше да бъде възможно много от проблемите да ги решаваме само помежду си и до службите да се стига само в краен случай.
Фактът, че съседката съобщава на собственика, че е пуснала жалба без да се притеснява от скандал или отмъщение от негова страна говори, че там или хората са много по-свестни от нас, или службите им работят перфектно и хората се чувстват защитени и спокойни.
Аз мисля, че е комбинация от двете.

А ти дано да имаш късмет близките на дядото да са цивилизовани и наистина да намерят решение.
Но първо говори със социални, община....или който евентуално се занимава с подобни въпроси, за да бъдеш подготвена, ако все пак близките не проявят разбиране да можеш да ги мотивираш с това, какво би станало, ако неглижират проблема.
Дано да успееш