А, кажете ми клубари какво е редно?

Това:
Ако бях на твое място казва, досега да съм говорил с дъщерите и после оплакване в община или социални грижи...Някаква институция.

Свържи се и говори с наследниците, изложи им проблема. Наводнения, викове, шум по цели нощи, може и нещо да подпали и да предизвика пожар - това са основателни оплаквания от страна на съседите. От друга страна, толкова възрастен човек, който отдавна не е в състояние да съобразява, е изложен и на риск за собственото си здраве и живот, ако от неадекватност предизвика някакъв битов инцидент. Едва ли са му осигурили денонощни домашни грижи, дори срещу заплащане. Ако се направят на разсеяни, пускай оплаквания в общината и в социални грижи. Човекът не е виновен, че е вече неадекватен и не може да носи отговорност за действията си. Но щом те причиняват неудобство и щети на съседите му, отговорността се пада на наследниците му.

Имхме преди години подобен случай с един съсед, живееше точно над апартамента, който наемах за ателие, в жилищен блок. Разведен, със син, който изобщо не щял да го види и чуе заради обстоятелствата около развода с майка му, в пенсионна възраст, над 70-75 г. Тих и много възпитан човечец, но постепенно нещо изтрещя, изби го на клошарство и започна да мъкне и събира всякакви боклуци буквално от кофите за смет. Включително, разлагащи се хранителни отпадъци. Събира и трупа в апартамента и на балкона, беше го превърнал в минисметище. Каквото му е излишно или съвсем разложено, го изхвърляше от балкона си. Естествено, смрад и пълчища от хлебарки. В моя апартамент ми капеха направо от тавана. В съседните на неговия етаж - още по-зле. По долните тераси и пред блока - пълен леш. Много пъти сме пробвали да говорим с него без резултат. Както беше разбран и комуникативен, докато с акъла си, така постепенно спря да разговаря, даже и да отговаря и отваря вратата си, щом пак някой му позвъни с поредното оплакване. За около две-три години се бяхме видяли в чудо всичките комшии. И по-старите обитатели на блока, които познавали бившата му и сина му, се бяха свързали с тях. Отначало наследникът отказвал да има нещо общо, после явно са заплашили с оплаквания до общината и социалните служби, та си го прибраха някъде човека, изринаха, изчистиха, обеззаразиха апартамента му и се видяхме в рахат.

Дълго време от скрупули съседите търпяхме и бедствахме, но ако не бяхме предприели по-сериозни мерки, не знам още колко години щяхме да откараме така.

Ти си прецени колко и докога можеш да понесеш.