Абе, не подценявай работата на агроинженерите и създателите на нови сортове.
Те пак вземат за база местните стари сортове, но ги подобряват чрез кръстоски, щото да получат по-устойчиво на болести и по-плодовито растение. Пък нашите са много на ниво. Климат, почви, води, микроклимат също имат голямо значение - прословутите кюстендилски череши не мож ги отгледа в Добруджа, например - но и сортовият подбор хич не е за подценяване.

Относно турските кайсии: Турция е голям производител и износител на сушени кайсии, не знам какъв вкус имат пресните, които се отглеждат в един регион с много специфичен и благодатен климат. Гледала съм репортажи - докъдето ти стига погледа, големи масиви с кайсиеви градини, това е основният поминък на местните. Но не знаем къде още ги отглеждат, какви сортове и плод с какъв произход стига до нашия пазар.

Силистренските кайсии и съм ги брала на бригада, и съм ги яла до пръсване. Но едно време масово са отглеждали и зарзали по домашните си градини. Те не са толкова претенциозни, по-дребни и по-кисели са, обаче виреят добре в Лудогорието, например
В хасковската ни градина свекърът ми е насадил 3 кайсии от силистренския сорт. Вече много остаряха дръвчетата, но в най-добрите си години плодовете изобщо не отстъпваха на вкус на добруджанските. Сещаш се откъде знам.