Обяснила съм го. Когато някой е прекрачил търпението ми, дори не се замислям за мотивацията му. Етапа с мисленето и опитите да разбера, какво му направих на този човек, та се държи така, вече съм го подминала. Скачам и да става каквото ще. Или да изплюва камъка и да си изправяме кривите краставици, които е решил под някаква форма, че притежавам, или да ме взима за луда и да се пази от мен, за да не ме товари с излишъци. В обяснителен режим - ама излъгах ли, измамих ли, окрадох ли, тормозя ли, влизам само с хора, които са ми скъпи. Там и не скачам.