"вече 7г не говоря на родителите на Нутчо и не стъпват в домът ми!"

Току що написах на Грийна, че зависи от много неща, понякога недоразумения. От твоя гледна точка ти си права, дали и от тяхна е така?

Необходимо е, в семейството особено, повече търпение, по-малко приказки, и без условия и ултиматуми.

както и да е, страда любим и на двама ви човек : Нутчо. Това е жалко. Убедена съм, че не искаш любимият ти човек да страда. Те, като родители-също.


Откъде си сигурна, че любимият страда?
Тази елементарна манипулативност да набиеш на Нутка чувство за вина не е ок.

Някои хора се развеждат, за да спестят на детето техните си разпри и скандали и да не търпи вечно напрегната, отровна среда. И околните не ги обвиняват, дори ги аплодират за това разумно решение. Нерядко прекъсват всякакви контакти помежду си, защото не се траят, без да се изпокарат, но детето си контактува поотделно с всеки от тях и живее далеч по-спокойно. Така и с любимото "дете" Нутчо. По-добре и за него, и за всички да няма никакви контакти по линията снаха - свекърва/свекър, отколкото куртоазно общуване с едва сдържано раздразнение и гняв и Нутчо вечно между чука и наковалнята и на тръни. На Нута й е къс фитилът и Нутчо е ок с характера й. Със сигурност знае какво я вади от обувките и вместо да й натяква, че го превръща в многострадална жертва, както се опитваш ти, може пък да е приел с облекчение решението й - по-добре изобщо да не ги вижда и чува, отколкото да й късат нервите и после той да го отнася. При това, Нутчо не е дете, голям мъж е и никой не го спира да си общува с родителите, колкто си ще.
Аз пък намирам това решение на Нута за разумно и правилно.

А в светлината на темата е най-логичното - ако някой ти е перманентен дразнител, по-добре се дистанцирай от него, отколкото да товариш себе си и околните свидетели с негативни емоции.