ами сега трябва да хванеш и тези камъни които сам хвърли на главата си"
Доста нощи имам с тези разговори.

Вътрешният глас е най-тормозещ. За "съжаление" ти го имаш, това те тормози, не спиш и ето резултата-темата. Много хора го нямат и си крещят, обиждат и си спят спокойно и най-много да пуснат тема, как някой му/и се разкрещял.

Характери всякакви, тук сме малка извадка. Но, навсякъде обидите, крещенето, гневът показват слабост, липса на емоционална интелигентност. От това сдрадаш ти, но същи и човекът отсреща, всеки има различен предел, а също и недоразумения, най-вече.

Колегите и семейството ме познават много добре. Усетят ли, че започна да говоря бааавно, гледат да се поотдалечат и и те да говорят бавно и да се заслушват в собствените мисли, които вербализират.

Докато работех активно, когато говорех по телефона, колегите рязко притихваха, като ме чуят да говоря бавно-явно кякой клиент отсреща яко ми вдигнал кръвното.
От доста време практикувам друго : мъж е овен, яко рогат, пердето му пада само ако задиша по тежко при запушен нос. Леко повиши ли глас, ама така, не на мен, а така да си заговори или по телефона, излизам от стаята и се заемам с нещо мое си. След час време се връщам. Няма и следа от пердето, вдигнато, изгорено, хвърлено. Никога не мълча до другия ден, защото аз ако млъкна за ден, той ще млъкне за 5-все пак овнешка работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите