|
Абе серьозна... колко да ти е серьозна темата!? Колкот и да е серьозна , винаги има място и за малко майтап по така поставената ти тема
Дали вдигам гири в реалността ли? Вдигам. Винаги, когато преценя, че имам право, предизвикана съм, има смисъл, въобще не се сдържам, хеле пък на сила. Но, както подчертах - "когато преценя".
Ся, то може да изглежда нелогично да изпаднеш в гняв преценявайки, обаче не е нелогчно. Когато човек добре познава себе си и знае, че няма току-така да му падне пердето без нищо или щото можело било и по-спокойно да реагира, няма от какво да се притеснява. Емоциите, вкл. и гневът, трябва да бъдат изразявани открито. Това е нещото, което ни отличава и за в бъдеще ще ни отличава от ИИ! Щях да кажа от животните, но това вече не е актуално
Все пак до истерии не помня да съм я докарвала. Също. това че открито изразява гняв, не означава, че не мога да бъда хладнокръвна, ледено безмилостна. Изразяването на гняв, може да стане по най-различни начини - ирония, сарказъм също. Или хладна дистанцираност или презрение... Мисля, че владея голяма част от палитрата за изразяване на гняв и други подобни емоции по най-разнообразни начини. В повечето случаи се чувствам добре. Чувал си израза "справедлив гняв", нали? Работата е там да си сигурен, че наистина ситуацията е преминала някакви граници и от там -насетне си в правото си да се изразяваш и да изразяваш гняв както намериш за добре.
Ма нямало било нужда, ма да се контролираш било по-добре и прочее. Нищо подобно! Ако някой сгази лука - в правото си си да му покажеш по съответния начин, че го е сгазил. Иначе той как ще разбере? да му го кажеш човешки!? Абе, щом се е стигнало до това някой да ти вдигне кръвното, значи той от човешки не разбира, иначе нямаше да го направи. Стоварваш му един децибелен чук и толкоз, да мисли следващия път...
Понякога стават грешки наистина. Тогава, ако човекът си заслужава, му се извиняваш и молиш за прошка. Ако човекът си е тъпънар и често гази лука, дори и в случа да не го е сгазил, нищо няма да му навреди, да бъде овикан. ХИч не се церемоня аз.
Само че, напоследък не ми се налага често, нямам подходяща ситуация и среда, та чак, ми е жал понякога, че няма кой да го отнесе
|