ето ти го един

Вътрешният монолог на люлински пустиняк

Глей го ве, глей го! Пак го скивам тоа дръвник от съседния бункер/блок как само се е разпльокал като глист между кофите. Боклук! Налива се от сутрин до другата сутрин, дере се като клан-недоклан, плюе и пикае навсякъде из цял „Люлин“. Да пукне дано!

Кво си мисли тоя изрод, ве? Че живее сам в квартала ли? Врещи, дере се, рита, събаря кофи и взима акъла на куцо и сакато из цял „Люлин“, мамка му! И боклука си ръси навред като редосеялка!

Мислех си, че аз съм бурсука в бункерите(блоковете) наоколо, ама тоя ме бие с няколко дължини!

Плюнката ми се спече като го гледам от балкона. Само да ми се мерне утре пак с бутилката и с пиянските си побърканящини, така ще го подредя, че и аверите му от „Клоаката“ няма да го познаят!

Бая отдавна чакам някой да му друсне един въпросителен по кифоча, пък аз да го довърша с един удивителен! Ама на – всички мърморят, никой не действа и само чакат аз да им свърша мръсната работа, а после роптаят срещу люлинското ми правосъдие! Време е тая отрепка да разбере, че и търпението на люлинското джелезо има краен предел!

Автор неизвестен от нетя