Гледам, от споровете до тук е станало ясно, че единно мнение по въпроса няма. Мненията варират от това кой как се чувства персонално и чисто субективно, до някакви общоприети официални данни.

А всъщност, се оказва, че това понятие си има предистория и история и макар, че като термин се появява след Втората световна и особено се завърта в обръщение през 60-70 г. първо в Щатите, а в Европа - през 80-90-те, когато неолибералните политики и приватизациите водят до увеличаване на несигурните и нископлатени работни места. Но като явление е познато от дълбока древност.

Средната класа не би трябвало да се усеща като "работещи бедни". Нали затова са средна класа, за да могат да се издържат от труда си, да си плащат всички основни нужди като жилище, сметки, храна, здравеопазване, възстановяване(почивка) образование и да покриват и някои по-висши потребности като спестявания, пътувания, задоволяване на културни потребности и пр...

И тук започва голямото "разтегляне", кой е "средна класа", кой не е и кой как се чувства.

То, например, според някои, образованието и почивките не са елементарни нужди. И ако можеш да оцеляваш като имаш за ядене и къде да живееш, значи не си беден. А според други, нямат ли 2-3 пъти годишно големи отпуски, нямат ли няколко имота и превозни средства, направо си се бъхтят като грешни дяволи за тоя, дето духа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите