Преди години се наложи да ме съдят в чужда държава, за да мога да платя глоба към техния кат, понеже не беше свързан с нашия кат за точките и трябваше съдия да постанови глобата.

По пощата ме призоваха и впоследствие осъдиха.
Пратиха ми с писмо съдебна призовка и към нея - в случай, че предпочета - формуляр, с който се признавам за виновен в превишаването на разрешената скорост с безумните 11км/ч. Предпочетох, разбира се.
Формулярът, с който се признах, имаше част с десетки въпроси за доходите ми и за начина на тяхното харчене. Примерно, колко месечно отделям за книги, за кино, за спорт, излизане с децата на разходки, колко харча за ветеринар, за храна на домашен любимец, за играчки на деца и домашен любимец, и още редица подобни въпроси, наред с базовите разходи. Това трябваше да послужи на съдията като отправна точка за определяне размера на глобата. В онзи момент сметките ми излизаха като да се събере цялата съдебна колегия и да ми захранят сметката, но тогава се замислих на какви неща се обръща внимание и дълго се дивих на усещането за грижа и човеколюбие, пък било то и имагинерно. Взеха ми минималната сума, впрочем.

Та, не знам колко заплата му трябва на човек, за да не се чувства беден. Предполагам, колкото богат се чувства.
Но пък се сещам за онази арабска приказка, дето погрешно обезглавили някакъв младеж и за компенсация султанът наредил на баща му да се даде толкова злато, колкото тежи главата на сина му. Слагали злато, трупали, главата все по-тежка идвала, та се видели в чудо. Докато накрая един старец вързал с кърпа очите му и всичко си дошло на мястото.

It has yet to be proved that intelligence has any survival matter.