Знам какво ти липсва или поне мисля, че знам. Щото то и на мен ми липсва.:-))

Анализът изглежда добре, сякаш някак го оневинява, сякаш разкрива неща, които - както и ти казваш, ги няма във филма или ние не ги виждаме, не ги усещаме. Но нека не бъркаме филмовия анализ с филмовата критика. При критиката ракурсът ще е друг. И в нея вече в много по-голяма степен може да стане ясно защо зрителят не е видял и усетил онова, което анализът разкрива.

Също, да не забравяме как е поставена темата ти. А тя поставя филма в културен контекст, а не просто като впечатления от един стар български филм. Защото културният контекст, когато е правен филмът е един, а сега е съвсем друг. А в зависимост от това и впечатленията на зрителите се различават, а дори и нещо повече. Аз, както казах, съм го гледала 3 пъти. Първият в края на 80-те, вторият някъде преди десетина години и третият - сега. И трите пъти възприемането, усещанията и впечатленията ми са различни. Така че, културният контекст е много, много важен.