Като увод - на три пъти го изгледах. Първо само началото докато вървяха надписите. Ужасна пронизително неприятна музика, извади ми душата. И му теглих една. После до към двайстата минута. Накрая вече щеше да му мине "срокът на годност" и да ми изчезне от любимите, та го пуснах с кафето да се знае, че съм го изгледала.

Не споделям мнението ви за безизходицата. Нито онова на Нерв, че не бил за хора със слаб ангел. Мен нищо не ме развълнува, освен че леко се издразних на двамата млади, че уж се харесват, пък се правят на интересни, но голяма работа, да се оправят. Относно безизходицата - на мен всичкото ми стоеше като една голяма реклама - как е чудесно да се живее в България. Едно море, едни пейзажи, чайки, чайки, абе богатства. Хора щъкат, пълно с народ по плажа, яхтички си имаме, на водни ски се возят хората, филми се снимат, традиции, организация. Накрая тия планини, широта, свобода. И разбира се - раци. Това не е никакъв деликатес в нашата великолепна социалистическа родина - човекът не си представя скромно три-пет рака, а трийсет. Младежът пък е пропътувал хиляда километра, за да види своята любима. Хиляда. Голяма страна сме! И Мелник, история. А траките? Да не помисли някой случайно, че от вчера сме тук. На мен това ми крещи - как в България се живее чудесно. И не сме кои да е. И довиждането на много езици го знаем. Купища риба, патици, абе всичко си имаме. Промъкна ми се долната мисъл, че се е налагало да вложат тая върла доза родолюбство, за да се хареса филмът на когото трябва и да може тоя (който трябва) да даде зелена светлина на произведението за горди обиколки по чужбински мероприятия. Разбирам, че най-вероятно е било неизбежно, но ми беше досадно. Целият тоя ентусиазъм. Как всичко ни е наред. Единственият извод в главата ми е как безделието ражда чудовища. Или там както е правилният израз. Скуката. Или сънят на разума. Само това. Имаш всичко, движиш се в един утъпкан коловоз, еднакъв си с всички и това влачи глупости. Ще се натаралянкаш, ще танцуваш облечен с чаршаф и с венец на главата, ще си въобразиш, че си голям смелчак като едни полузабравени хора от векове преди теб, големият кеф ще е да гледаш как някой се дави, ама ще чакаш да викне за помощ. Или личното забавление да те мислят за лека жена, а ти само да ги масажираш хората. Мисля, че по някакъв начин филмът е упрек към системата. Не мога да посоча точен пример за "какво е искал да каже авторът", но пък и по онова време не е било удачно да се посочи твърде ясно. Смъртта на Иван ми изглежда като изкуствен момент, като измислено-пресилена кулминация. А тя е само следствие от цялата скука, тъпотия и глупост. Бих казала даже логичен завършек, макар не винаги резултатът от глупостите в живота да е точно смърт. "Де мотика де!" ми идва на място. И не ми е жал за горките безпътни нещастни персонажи. Не разбрах какво правят двете по-млади момичета в точно тая компания, но не ми се връщаше да проверявам за обяснение. Има шанс да ми беше дожаляло само за тях, че ще се заразят от безмозъчието на по-големите. Филмът не ми беше тежък (като изключим отвратителната музика) и не го преживях драматично. Общо взето ей такива впечатления. Все пак го бях запазила преди да пуснеш темата, то срамота като ти е интересно и питаш, да не продумам нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите