Да, и аз съм го чувал това за народопсихологията и османската власт.
Много зле звучи, особено защото изглежда правдоподобно. Има всички необходими атрибути.
- безспорни факти,
- пълно обяснение на явленията
- и логични изводи
Все пак, аз продължавам да се питам - какво е това нещо "народопсихологията"? Как е възможно съвсем различно общество, живяло в напълно различна обстановка, с различни стремежи, данъчна система, световен ред да има същите нагласи като обществото днес? Как така се пренасят тези неща? Опитвам да измисля такива механизми, но не намирам начин. Опитвал съм, например, да прехвърля обясненията на Иван Хаджийски (Оптимистична теория на българския народ) към днешното време, но то е да вкараш квадратно парче в кръгла дупка- невъзможно е.
Има и друго.
Това:
Да се осъзнаем като общност, като хора, които зависят един от друг и да се покрепяме сякаш е било факт в от средата на 19 век до към края на двайсетте години на 20ти. Докато днес наистина липсва. Днес ние искрено се мразим и намираме причина за всичките си беди почти единствено в българите. "Почти" защото ги има и тези с теория на конспирацията, но колко са те.
Аз също мисля че това е важна и необходима цел. Постигането на това осъзнаване би издигнало България на много по-високо ниво и всички цели за които говоря тук биха станали естествени като дишането.
Но днес сме отчайващо далеч. Аз поне се отчайвам. Погледни на тази тема като мини експеримент в мини лаборатория. Поставям въпрос за цели, които да ни обединяват. В тях няма никакво притовопоставяне, нищо не е за сметка на други и освен това е поставено като въпрос- "Какво мислите, дайте предложения, нека фантазираме" нещо такова.
Тази "обединяваща" формулировка не просто предизвиква жлъч и обиди към мен, а дълбоко ни разделя. До степен на въоръжена борба.
Послеписът на отварящия ми постинг отговаря на нещата (макар да е във въпросително наклонение). Ясно е че е рано или по-точно не сме ние тези, които да са способни да преследват цели. Каквито и да е цели. Ще оставим това на децата (както съм поставил въпроса). Дано да бъдат на ниво!
На нас ни предстои да се сражаваме едни с други и вероятно добра цел за нас би била да опитаме да разрушим възможно най-малко от това което построихме.
Но едва ли. Рушенето е лесно, самоподдържащо се и много приятно занимание.
|