Много труден въпрос, да не кажа невъзможен.

Наскоро слушах едно предаване, някакви психолози говореха, ама така някакси с много любов и състрадание, че типичният българси манталитет –неща от типа: спасяване поединично, тарикатлъци на дребно за сметка на общото (държавното), липса на солидарност и общност и т.н., били типични за народите, които прекалено дълго са били в робство и съответно държавата и наложения обществен ред са им били напълно чужди и по-скоро в тяхна вреда, отколкото да са имали полза от това, че са били част точно от това общество. И единствената възможност за житейски успех е бил, някакси да надхитриш системата, вместо да се бориш да я промениш. И т.н. в този дух.

Та - колкото и да звучи имагинерно, един хубав стремеж, за мен би бил, да се осъзнаем като общност, като хора, които зависят един от друг и да се покрепяме, вместо непрекъснато да ни се привиждат врагове, да злобеем по една или друга група и да си пречим. И да осъзнаем, че държавата ни е устроена точно така, като я искаме, управляват ни точно тези, които искаме да ни управляват, и на които имаме доверие, дори и да не си го признаваме това. И т.н.