Тема за филм си е тема за филми, но и е тема за култура, наистина. :-))

Не знам какво ти си имала предвид като си определила темата за "Голямото нощно къпане"(ГНК) като тема за култура - не, че темите за филми не са теми за култура всъщност, но в случая наистина няма как да се говори за този филм без контекста на една по-обща културна картина, в която той се вписва.

Днес се навършват 102 години от рождението на режисьорката на филма "ГНК", Бинка Желязкова. Вероятно по този повод и излъчват от известно време по БНТ1 и 2 нейни и на съпруга й, сценариста Христо Ганев, с който работят в творчски тандем.

И двамата имат странна съдба, странни и противоречиви факти от биографията им правят впечатление. Тя е с леви комиунистически възгледи от младежките си години, той е партизанин от отряда "Чавдар", с една дума и двамата са продукт на своето време, на своята епоха.

И веднага трябва да се отбележи, че въпреки горното, те двамата като творци и семейство, заедно и потделно са трън в петата на живковия социализъм. Не знам дали се вписват в понятието дисиденти, но през целия си творччески път, са били на нож с управляващите. Спирани и забранявани са им редица филми, на които са автори и двамата - "Животът си тече тихо"(1957), "Лице и опако"(1982; през 1990 излиза втори док. филм със същото заглавие); "Нани-на"(док. 1982), "Привързаният балон"(1967).

Христо Ганев е изключен от партията, заради несъгласие с позицията на ПБ за критика и забрана на книгите на Солженицин в България.

И двамата имат непрекъснато разправии за филмите си и у нас те се възприемат противоречиво, но навън филмите им печелят непрекъснато награди на международни конкурси и на източните, и на западните кинофестивали.

За какво е "Голямото нощно къпане"? За скуката, нетърпимото еднообразие, духовното затъпяване, за липсата на перспектива и мотивация, за цялостната профанизация на живота, която е просмукала и обществените, и личните отношения. "Ние се скапахме от липса на вълнение. Много сме всекидневни – като пенсионери с мрежички. Навали ли ни дъжд, или пък спукаме гума после цял месец разправяме, като че ли кой знае какво се е случило" - думи на един от героите.

Сивото ежедневието на соца от 80-те години подтиква героите да започнат опасна игра. Играта завършва трагично като метафора на моралните казуси, които поставя времето. На везните авторите на филма отново поставят въпроса, който ги вълнува цял живот: коя смърт е по-страшна – на тялото или на духа.

Като зрители не сме твърде очаровани от филма. Характерните за социалистическия реализъм плоски, фалшиви диалози(въпреки че някои къртят мивки, а други зучат като крилати философски фрази), повърхностно изображение на характерите на героите, мудни и несъществени епизоди, недостатъчно добре художествено аргументирани обрати и пр. Защитниците на филма се оправдават с това, че такъв е бил самият соцживот. Който се е "излъгал" да го гледа един път", не повтаря-:))Аз съм го гледала 2-3 пъти, щот съм филмова мазохистка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MilaO6 на 15.07.25 23:25.