Ясно е, че ако го направим няколко пъти, логично да се постигне и 100% – просто ще запомним кое кое е.
Но когато казах, че "се учи", имах предвид работа с различни примери – разнообразни изображения, различни източници, различни ИИ-модели и стилистики. Тогава вече не играем на "запомняне", а на истинско разпознаване. Така ще се повиши средния ни резултат, но никога няма да се постигне 100% разпознаваемост.
Всъщност точно това прави въпроса за детекторите или за разпознаването толкова важен – дори хора с натрупан професионален опит (например преподаватели по визуални изкуства или проверяващи на матурите, които от години разпознават стилове, копирани домашни и т.н.) не стигат до пълна точност. Повечето изследвания сочат праг около 85–90%, дори при обучени експерти. Това означава, че остава една сива зона, където никой не е напълно сигурен кое чие е.
И тази зона на съмнение ще се разширява, защото ИИ става все по-добър не просто в самото "рисуване" или писането на текстове, на програмни кодове и прочее приложения, а в имитирането на човешките грешки, колебания и несъвършенства.
Този тест беше само за забавлявка. Истинският въпрос е какво се случва, когато не можем повече да вярваме на сетивата си, че ще познаят кое е автентично.
Заниманието на сина ти да пробва идеи чрез ИИ е наистина гъвкав, съвременен подход. Те, сега младоците в най-различни области много дълбаят в това. Но дори и той сигурно усеща, че има нещо в ръчното или човешкото, което не може да се подмени. Засега. Защото емоцията и автентичността още не могат да се симулират докрай. Но кой знае докога... :)
Моят големият син завърши втора специалност в Англия, всъщност тя е някаква двойна специалност - Data Science с неврология или невронауки, а магистратурата му - ИИ и невронни мрежи... Той какви дивотии ми разправя от време на време, направо ми настръхва косата:-))) Ама няма време да се занимава с мен, но го чакам като си дойде в отпуск да ме ограмотява, а дотогава сама се бъхтя като грешен дявол с чудовището
|