Е, какво бе, остаряхме...

Събуждам се от слънцето. Пече в очите ми. Клепачите тежат ужасно. Кисел вкус в устата, мислите блуждаят и търсят опора.
Познато усещане, купон вероятно, прекалил съм и къде ли съм заспал... Майка ми ще ми се сърди, момент- жена ми бе, аз съм женен, не майка ми, а жена ми... освен това съм дърт.
Чакай бе, какво прекаляване, аз не пия от сума време.
?!
Какво става?!
Задава се паника. Къде съм, лежа на меко, къде се намирам? Инсулт ли съм получил, от какво се събуждам аз ... какво се прави, някъде съм гледал.
Мисли бе!!!
...
Това до тук се развива за пет секунди, а на шестата става ясно че просто съм задремал по-дълбоко на люлката под навеса. Човек ще умре от шубе за пет секунди, мама му стара.

Колко по-спокойна е младостта- може да не знаеш къде си, но принципно си наясно за причините и спокойно чакаш светът да се намести. Час два, колкото е нужно.

Редактирано от Green Light на 14.07.25 15:44.