"Паветата наредени като мъниста, с разстояние между тях по два сантиметра. Гледах на едно място как ги редят. Между паветата изливат дзифт или цимент. Като стегне - не мърда. Няма дупки, няма дявол!

А на мен първото, което ми направи впечатление беше ужасния паваж.
Хлътнали павета, хлътнатините запълнени с асфалт... Ужас."

Това ме заинтригува!
Защото като физик си прав: Твърдата връзка: "дзифт или цимент. Като стегне - не мърда.", противоречи на физиката, напротив, твърдата връзка при разширение от топлина и студ се пука, защото не е мека, а е твърда-така във пукнатите фуги вече навлиза вода и те пропадат.
Е Физиката!
За равните павета е нужна мека връзка, за да се разтяга и свива без да се пука, и да не допуска влага под себе си.

И все пак, ако е равна настилката, то какво има между свръзката с паветата там?

Според мен има нещо свързано с основата на пътя, а не само с паветата?
Май да се допитам до римляните?

За в София няма наука, физика и римляни...за там на всички ни е ясно от какво, защо и как.


И все пак, там паветата пропаднали ли са или са идеално равни, и какво има за свръзка с паветата, нещо твърдо яко или нещо меко?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Редактирано от samson на 13.07.25 22:18.