За тази екскурзия изобщо не бяхме подготвени. На приятелско семейство синът им подарява тази екскурзия. А ние се гласяхме за друга, да ходим заедно. Бързо сменихме плана и колко му е!
Тук - горещо, там - студено. Дните, я се вдигне до 20, я не. Нощите - 10Ц. Идеално!
Населението - малко над половин милион. Туристите - 20 милиона годишно. Като да бяха два вида - мюсулмани и китайци. Между тях може да е имало и японци. Между локалните сигурно е имало и други европейци. По улиците - ачкана, народ.
Улиците - или нагоре, или надолу. Не помня да съм ходил по равно. Едър паваж, дребен паваж или асфалт. Всичкото гладко. Едрият паваж отгоре равен, не е гърбав. Паветата наредени като мъниста, с разстояние между тях по два сантиметра. Гледах на едно място как ги редят. Между паветата изливат дзифт или цимент. Като стегне - не мърда. Няма дупки, няма дявол! Тротоарите и те. Големи плочи, наредени равно и не помръдват. Изключения - няма! Дребните павета, и те така. Здраво построен град!!! Същото се отнася и за сградите. Един път сграда построена, забравят я. Нито се руши, нито се люпи. Само почернява от времето. Така десетки и стотици години.
Хотелът ни беше срещу гарата. Гарата беше в падина. Било е езеро на времето. Езерото - пресушено. Където свършва гарата, започва парк. Трева и дървета - тучно зелени. Дъжд вали или ръми почти всеки ден.
Замъкът - на най-високото място в града. Мястото е било вулкан. Сега са останали масивни скали върху които е построен още по-масивен замък. Градът се разраства около него. Стига до водата. Остров е все пак, колкото и голям да е.
От храната не съм впечатлен. Намирахме ресторанти с вкусна храна, на чужда основа. Англосаксонците не се славят като кулинари. Не умеят да приготвят вкусна храна. Помня още първите ми впечатления от Лондон. Голямо парче месо, сварено или печено, режат филии от него, слагат ти го в чинията, заливат го с "грейви" (сос) и готово. Абе храната им не струва!!! В Шотландия същата работа. В супермаркетите им нищо не липсва, но като дойде до приготвянето, никакви ги няма.
За пет дни в града, не съм си губил времето по музеи и галерии. Има много монументални сгради, които някак не вървят на половин милион население, но това е положението.
Времето им беше като да го бях поръчал! Впечатлението ми е положително, но и там не бих се върнал.
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
|