:-)) Вярно, че GPT-ито още бърка тук-там българския , обаче като се има предвид, че не е имало нито семейна, нито социална среда, не е ходило нито на детска градина, нито на даскало, не мислиш ли, че се справя повече от прилично!?
Понякога ИИ-тата (включително GPT) наистина правят грешки на български, особено в нюанси, хумор, идиоматика или неясно формулирани задачи/промптове. Но бързо учи. Само за последната година напредъкът му в разбирането и използването на езика е забележителен. Грешките му често не са от "незнание", а защото работи с вероятности, а не с истинска "интуиция" като човек.
А за оценката 5.50 – ми какво да се прави, тренира за догодина. Може пък тогава да изкара шестица… макар че пак ще има дебати дали му я признаят или не:-))
Колкото до тестовете – те не са, за да доказват, че машините са по-добри от хората (или обратното). Те са като огледало – за да видим какво мерим, как го мерим и защо. Ако една машина може да мине матурите, това по-скоро казва нещо за матурите, отколкото за машината.
Всъщност, както казах, грешките не са от типичното "незнание", а по-скоро от неточно разпознаване на контекста (особено в неясни или двусмислени формулировки), липса на собствен житейски опит - нещо, което човешките същества имат и неминуемо пречупват и предават всичко чрез него. Освен това, оценката е нещо като "средно аритметично" между стилове, мнения и шаблони, което води до неубедително "лично мнение".
Есето или интерпретативното съчинение е частта, в която ИИ най-често получава по-ниска оценка, защото стилът му макар и правилно подреден и структуриран, често е безличен или „твърде перфектен" и лишен от индивидуалност. Няма емоционален заряд, който е типичен за личната позиция, която във възрастта на зрелостниците, обикновено се изразява с изрази като „аз вярвам, че…", "на мен ми се струва…", „мисля си, че…". Едно ИИ не може напълно да "усети" културните конотации или житейските нюанси, които преподавателите ценят най-много.
Оценката 5.50 много вероятно се дължи именно на тази липса на лична гледна точка и емоционална ангажираност. С други думи: езикът е ОК, правописът – почти безупречен, структурата – подредена, НО… уви, няма я душата на текста.
|