Изобщо днешният профанизиран черно-бял диалог тук в този клуб е смърт за интересната дискусия. Как да говорим за недостатъците на САЩ или например за днешните ми размисли за недостатъците на демокрацията, когато смислените думи биха били тихи, колебливи и във въпросително наклонение, а обстановката ще бъде истерична с крясъци?

Абсолютно. Пълна липса на уважение към събеседника. Уплах от вижданията му, еуфорично щастие от "глупостта" му, страх от собствената ни деградация който заглушаваме с дерогация на авторитета на събеседника. Какво обезсмисляне на тая дума, събеседник. В коя тема не дефилира това поведение. Според мен не става въпрос за политика. Виждам се виновен по тези обвинения, в рим като римляните не е уважителна причина.

женчо