И майка ми е като Нюка…
Беше на гости на брат ми един месец - искала да си ходи.
Не издържала повече в това диво село, и нямала с кой да си обели една дума, сама била по цял ден…
Селото е Тегернзее, на езеро Тегернзее.
Тегернзее за Обербайерн е като Лозенец за София.
Аз лично много го харесвам - то са градинки, то е озеленяване на кръгови и светофари - много красиво и поддържано.
Да не говорим, че във всеки магазин има всичко.
Няма нужда да обиколиш три магазина за покупките.
Хората са същите - никой не бърза, всеки поздравява, много приятно място за Живот.
Друго - езерото е обиколено от колоездачен път 22 километра, има множество плажове, отсреща на Бад Висе има ски-писта.
С други думи - има всичко, за което можеш да се сетиш.
Аз живях там 3 месеца, в началото на емиграцията.
После живях в две села северно от Мюнхен , които и на хора не бяха толкова красиви, но бяха точно толкова спокойни..
Но тя не можела там, тихо й било и скучно…

От година и половина живея в Мюнхен - и не издържам на този шум и неразбория.
А аз съм на 50 и живях до 40 в доста голям град… Това понеже ти пишеш “от дъртозата е”… не ти е..
Мръсно и шумно, маса емигранти, които викат като говорят, въздухът е добре, щото тук не се карат стари дизели и в центъра на Мюнхен има забрана за тях, дори ..
но просто отвикнах от големия град.

Пътуването е хубаво нещо - виждаш свят и други култури.
Което можеш да направиш и с няколко години работа в предприятия с хора от целия свят. И да се убедиш, че на 80% от Света няма какво да му гледаш…
Да не говорим, че всеки трети публикува снимки от екскурзии насам и натам..
Аз например разпознавам фонтанът Треви безпогрешно, без да съм го виждала на живо никога..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите